из дневника* на един анкетиран българин
14-ти Декември, 926 година – петък, 18:36 CET, на границата между Хърватско и България.
…Четири дена как не съм ял. Все още мога да вървя, ама раната на бедрото ми започна да мирише лошо. Днес за първи път ни дадоха почивка и добре, че багатур багаинът Ославна излезе човек и нас ранените не ни изпрати за дърва. После пък ни каза, че кавханът, ичиргу боилът и кана боила колобърът решили да обявят класация – Топ 100 – за най-великите българи на всички времена. На спечелилия щели да дигнат паметник, затова всеки трябвало да даде глас за някого. Глупости! Вместо някой да обясни защо ни беше тази война с хърватите, сега ще ни отвличат вниманието с общонародни кампании. Първо щели да гласуват ранените, после другите, защото не се знае колко от нас ще оживеят да видят резултатите. Сигурно по този начин най-лесно се лъже. Няма значение. Ще участвам.
Кого да пиша най-отгоре? Сегашния си владетел? Не. Не. Не. За какво ни изклаха по тия чукари? И какво стана на срещата с Роман?! И то след като тъй ги сразихме при Ахелой... Като го пита византиецът: „Цар на кои ромеи се наричаш ти?” – какво каза нашият? Нищо! Умрях от срам. Това българин не е, камо ли велик. Жалко, само дето толкова години умираме като народ в преследването на неговата лична цел, на която бог му нито съизволява, нито съдейства. За подобен всебългарски срам ми е говорил дядо ми, когото накарали да си обърне вярата, защото бащата на този владетел – друг некадърник – докарал работата до такъв глад, какъвто светът не бил виждал дотогава и какво?! – тръгнал да ни приобщава към цивилизацията. Не с неоспорими аргументи и разумни доводи, а с действия, подобни на варварин, загубил разсъдъка си. И стана тя една: византийците отвориха границата за евтина работна ръка, страната обезлюдя и няма кой да обработва земята. Срам за бащата, срам и за сина – на стари години да се бия за интересите на собствената си държава, толкова далече от границите й! Бог ни наказва с такива управници. Никой от тях не трябва да бъде в тази класация.
Тогава кой? Книжовниците? Тези плъхове, дето нищо свястно не са написали, а само преписват помежду си сложни магнаурски плетеници. Недостойни блюдолизци, единият чак описа двореца на сегашния владетел и то така, че да си глътнеш езика. Пък и настоява: „Само който види със собствените си очи, може да се възхити най-добре”. Е, аз нали всяка година го виждам! Нищо особено, ново строителство.
Бедно е моето време откъм велики българи. И затова нека чрез това гласуване се знае – онзи, който най-много прослави народа, беше Охсун от рода Кюригир. Прослави българите по целия свят с борбата си. Като чуя чужденците как го хвалят, изпитвам истинска гордост от това, че съм българин. Него слагам на първо място, защото него ще запомни времето, тъй като победи самия Василий от Арсаковите, императора на Византия. Победи го, ама нали само техните хронисти имаха правата за отразяване на събитието, излезе тъй, че Василий е победил. Няма значение, ние си знаем истината. Втори посочвам багаина Окорсис, медногласния. Тежките му хубави песни изцеждат сълзи от камъка. За него разправят, че само в Дръстър събрал повече люде, отколкото били онези, дошли да видят Симеон при Влахерните. Той е втори. За трети избирам Крум или когото наричат още новия Сенахерим. Попада в моята класация, защото няма друг успешен политик, който да ми идва наум. Все пак, за да убиеш бащата на народите и да забиеш на кол главата му за позора на всички ромеи, се искат политически качества, каквито сегашните управници нямат. Това е така. Но трябва да отбележа безспорния факт, че този Крум е невеж езичник и поради това всички скоро ще забравят за него. Ама нищо, пиша го трети. А, ето багатур-багаинът Ославна идва. Дано кракът не ме наболява много, че кога ще ги мисля още деведесет и седем велики българина...
* Дневникът, част от който е публикувана по-горе, се намира в частната колекция на Тарасий, асикрит на номофилакса Йоан Ксифилин.
…Четири дена как не съм ял. Все още мога да вървя, ама раната на бедрото ми започна да мирише лошо. Днес за първи път ни дадоха почивка и добре, че багатур багаинът Ославна излезе човек и нас ранените не ни изпрати за дърва. После пък ни каза, че кавханът, ичиргу боилът и кана боила колобърът решили да обявят класация – Топ 100 – за най-великите българи на всички времена. На спечелилия щели да дигнат паметник, затова всеки трябвало да даде глас за някого. Глупости! Вместо някой да обясни защо ни беше тази война с хърватите, сега ще ни отвличат вниманието с общонародни кампании. Първо щели да гласуват ранените, после другите, защото не се знае колко от нас ще оживеят да видят резултатите. Сигурно по този начин най-лесно се лъже. Няма значение. Ще участвам.
Кого да пиша най-отгоре? Сегашния си владетел? Не. Не. Не. За какво ни изклаха по тия чукари? И какво стана на срещата с Роман?! И то след като тъй ги сразихме при Ахелой... Като го пита византиецът: „Цар на кои ромеи се наричаш ти?” – какво каза нашият? Нищо! Умрях от срам. Това българин не е, камо ли велик. Жалко, само дето толкова години умираме като народ в преследването на неговата лична цел, на която бог му нито съизволява, нито съдейства. За подобен всебългарски срам ми е говорил дядо ми, когото накарали да си обърне вярата, защото бащата на този владетел – друг некадърник – докарал работата до такъв глад, какъвто светът не бил виждал дотогава и какво?! – тръгнал да ни приобщава към цивилизацията. Не с неоспорими аргументи и разумни доводи, а с действия, подобни на варварин, загубил разсъдъка си. И стана тя една: византийците отвориха границата за евтина работна ръка, страната обезлюдя и няма кой да обработва земята. Срам за бащата, срам и за сина – на стари години да се бия за интересите на собствената си държава, толкова далече от границите й! Бог ни наказва с такива управници. Никой от тях не трябва да бъде в тази класация.
Тогава кой? Книжовниците? Тези плъхове, дето нищо свястно не са написали, а само преписват помежду си сложни магнаурски плетеници. Недостойни блюдолизци, единият чак описа двореца на сегашния владетел и то така, че да си глътнеш езика. Пък и настоява: „Само който види със собствените си очи, може да се възхити най-добре”. Е, аз нали всяка година го виждам! Нищо особено, ново строителство.
Бедно е моето време откъм велики българи. И затова нека чрез това гласуване се знае – онзи, който най-много прослави народа, беше Охсун от рода Кюригир. Прослави българите по целия свят с борбата си. Като чуя чужденците как го хвалят, изпитвам истинска гордост от това, че съм българин. Него слагам на първо място, защото него ще запомни времето, тъй като победи самия Василий от Арсаковите, императора на Византия. Победи го, ама нали само техните хронисти имаха правата за отразяване на събитието, излезе тъй, че Василий е победил. Няма значение, ние си знаем истината. Втори посочвам багаина Окорсис, медногласния. Тежките му хубави песни изцеждат сълзи от камъка. За него разправят, че само в Дръстър събрал повече люде, отколкото били онези, дошли да видят Симеон при Влахерните. Той е втори. За трети избирам Крум или когото наричат още новия Сенахерим. Попада в моята класация, защото няма друг успешен политик, който да ми идва наум. Все пак, за да убиеш бащата на народите и да забиеш на кол главата му за позора на всички ромеи, се искат политически качества, каквито сегашните управници нямат. Това е така. Но трябва да отбележа безспорния факт, че този Крум е невеж езичник и поради това всички скоро ще забравят за него. Ама нищо, пиша го трети. А, ето багатур-багаинът Ославна идва. Дано кракът не ме наболява много, че кога ще ги мисля още деведесет и седем велики българина...
* Дневникът, част от който е публикувана по-горе, се намира в частната колекция на Тарасий, асикрит на номофилакса Йоан Ксифилин.
posted by Kamka_Arcadia at 12:03 AM
0 Comments:
Post a Comment
<< Home