България в Европейския съюз или дотам и бързо обратно

България – член на Европейския съюз: звучи като сбъдната мечта на поредното дочакано освобождение. Аз съм ‘за’. Там ни е мястото – че кой друг ще сложи ред в съдебната ни система; кой ще спре корупцията и организираната престъпност; кой друг ще гарантира повишаване качеството на услугите и живота и кой в крайна сметка ще ни вдъхне самочувствието, че странният начин, по който се сбъдва нашата българска демокрация, все пак си заслужава. Разбира се – цивилизационният избор на споделените ценности, на защита на правата на личността, неговата собственост, достойнство и право на развитие и т.н. и т.н. С две думи – Европейският съюз. Той ще ни гарантира всичко това. Аз съм ‘за’. Ще чакаме по-добрия живот.

Но нещо все не се връзва – съдят в Страсбург бившия френски посланик в България Доминик Шасар. Съучаствал в неправомерно издаване на административни документи на български проститутки. Бре, виж ги ти французите! Три революции вдигнаха в името на свободата, равенството и братството, за да могат да продават визи. Уж в Евросъюза нямаше да има корупция... И като стана въпрос за човешкото право на живот, което е фундамент на западната демокрация, се сещам за един износител на човешки ценности – Майкъл Шийлдс, футболният запалянко, който дотолкова се захласна от предоставените възможности, че се опита да убива с камък в ръка. По хулигански подбуди, както посочи обвинението. И какво последва от дивашките действия на българския съд, който си позволи да осъди Шийлдс на 15 години затвор - опити за намеса в работата на съда, демонстрации на незачитане, отправяне на процесуални искания чрез международни медии или заплахи към държавата, свързани с членството й в ЕС. Пък ние точно на Европа чакаме, да ни оправя съдебната система.

Пак нещо не се връзва. Защото се сещам за най-старата демокрация на света – гръцката, както и за неразбираемото чувство за професионален и морален кодекс на гръцките полицаи, които изнасилиха 29-годишна пловдивчанка на остров Родос. През април тази година. Нищо, че жената пребивавала с валидна тримесечна виза. Тя била разкарвана по домовете им, за да придобие ясна представа за смисъла на човешките взаимоотношения и после връщана в участъка, където отново всичко се повтаряло. И така шест дена. Аз си мислех, че само в най-извратените политически режими може да се случи подобно нещо, а то какво се оказа, че се случвало и в страни, членуващи отдавна в ЕС. Лоша работа, нали на Европа чакахме – да оправи работата на нашите полицаи, която тя толкова много критикува.

Толкова бъдеще има в членството ни в Евросъюза, че би било несправедливо да не спомена за това как представителите на цивилизования свят осъществяват на практика присъединяването ни към Европа. По най-простия и известен на европееца начин – колонизирайки местните туземци, чрез работа до смърт. Мислех, че става въпрос за негрите и то преди много, много години, когато те умирали по плантациите на белия човек. Но се оказа, че не е така и сега се чудя какво да правя със спомена за италианската фабрика за обувки "Еврошуз" в Дупница на Клаудио Мароки. Там за единадесет дена умряха две работнички. Смазани от тежките условия на труд във фабриката. Отработвали си дори и времето за тоалетна. Какво ли е значението на подробностите, когато всъщност се надявах на Европа да подобри живота ми, а не да ме убива, лишавайки ме незаконно от полагащата ми се почивка във фабриката на италиански робовладелец?

Европа ме накара да вярвам в себе си: и аз от днес имам пълното право на достойнство. Като всеки европеец. Но пак нещо се обърка и взеха да ми надписват сметките за ток. И то не кой и да е, а австрийците. Австрийците от електрическата компания ЕVN. Имали проблем със софтуера, който е довел до масови грешки със сметките на абонатите. Отново тъжната история на туземците, които чакат европейците да им донесат огънчето на прогреса. Лошото качество на тока във Варна, предоставян от други европейци – от E.ON, доведе до там, че компютрите започнаха сами да се рестартират, ел. уредите да полудяват и изгарят, а хората да свикват с мисълта, че в Европа може да се влезе и с кюмбе в средата на хола.

Аз все още съм за Европейския съюз и вярвам на критиките, че е време да променя своите възрожденски световъзприятия, за да не гледам подозрително, когато тръгна из Европа. Ще направя всичко възможно. Но първо трябва да съм сигурен, че не съм болен от СПИН, както ме уверява английската преса. Там са ужасени, че моята държава има едно от най-високите нива на болестта в Европа. Каквото и да кажа, всички са сигурни в това. Безспорен факт и затова ще се съглася, че съм жертва на своите остарели стереотипи за другите, към които съм тръгнал. Така е, признавам. Но след всичко изброено дотук, този Европейски съюз звучи и много лошо, и много познато. Като ще е така, аз съм за - да отидем, да поразгледаме и ‘на бегом’ обратно.