Wednesday, December 20, 2006

Епизод 2863 – ти*: DIE ANOTHER DAY

За какво са му на Муамар Кадафи пет мъртви българки?

И то осем години по-късно, в такъв благоприятен нему външнополитически момент: тъкмо преди около месец Буш и неговата Републиканска партия загубиха изборите за нова Камара на представителите и частичните избори за Сенат. Което на практика предизвиква преосмислянето на американската политика в Близкия изток. Нещо от изключителна важност за либийския държавен глава, който може да си отдъхне от постоянните опасения да не би на ястребa Доналд Ръмсфелд да му хрумне идеята, че неуспехите в Ирак могат да бъдат компенсирани с нова, предавана на живо пиар кампания, която да включва премахването на поредния терористичен режим, традиционно съпровождана от въздушни бомбардировки с ‘хирургична’ точност, струпване на огромен брой войници и няколкодневна война, изпъстрена с бляскави победи за американските войски. След което всичко завършва с разобличителен процес срещу още един диктатор с престъпления срещу човечеството. Възможността Муамар Кадафи да наблюдава краят на собственото си управление по CNN отпадна с доминирането на демократите и в горната, и в долната камара на Конгреса. Нещо твърде важно, защото краят на тоталитарните режими, какъвто е и този на либийския полковник, идва винаги в резултат на външнополитически причини. Зад които обикновено стоят американците.

Подходът е изпитан - или студена война на изолация от външния свят, или неуспешна гореща война с някой от съседите. Неща, които Кадафи прекрасно знае. Защото започна да търпи сериозни загуби, когато на 22 декември 1988 г. неговите тайни служби свалиха американския пътнически самолет над шотландското градче Локърби. За да смогне да оцелее в бързо променящия се свят, либийският лидер от онзи момент нататък направи и невъзможното – предаде на съда двамата агенти, призна отговорността на службите за атентата и се съгласи на обезщетение от над 2,5 милиарда долара. Дори се отказа от оръжията за масово унищожение. Направи невъзможното и успя: ООН вдигнаха санкциите, а през май тази година САЩ извадиха Либия от списъка на държавите, които подкрепят тероризма, и възстановиха напълно дипломатическите отношения с Триполи. Всичко сякаш се развива повече от добре за великия държавник - нормализирането на отношенията със света върви по план, Либия излиза от международна изолация, имиджът й се подобрява значително... и изведнъж – бум! Всичко на вятъра. Един процес, шест присъди и полковник Кадафи отново сам срещу неодобрението на целия свят. САЩ вече изразиха разочарованието си от присъдите, а от ЕС директно заявиха, че съдебните решения са неприемливи. Твърде нелогично на фона на близо двадесетгодишната политика, следвана неотклонно от либийския ръководител. Защото смъртните присъди срещу българките са най-бързият начин светът да си спомни, че Муамар Кадафи всъщност е същият онзи диктатор, който си поръча смъртта на двеста и шестдесет души, взривявайки самолета им.

Интересно: струва ли съживяването на този спомен животите на пет българки и един палестински лекар? Разбира се, че не. По-добре медицинските сестри да живеят, а светът да забрави за Локърби. Така както забрави за взривения над Нигер през септември 1989 френски пътнически самолет и 170-те убити (отново по поръчка на Кадафи). Лошите неща трябва да се забравят, но защо да не се потърси някой, който да върне поне малко от вложените в забравата милиарди? И какъв по-добър случай за изнудване от трагедията на заразените със СПИН деца в Бенгази? Затова лидерът на Джамахирията, чрез своя собствен съд, вдигна цената за откупа на българките и ще го прави, докато може. Ето защо няма смисъл да убиваме всеки срещнат либиец, а просто да попитаме собствената си държава какво точно иска Кадафи срещу живота на българките.
Време е за истини, колкото и страшни да са те.

Ако, например, става въпрос за пари, нека президентът Първанов да се обърне към нацията и да каже на глас: "Либийците искат по 10 млн. на заразено дете. Общият брой деца, за който ни обвиняват, е 426, от които петдесет и две вече починали от СПИН. Оцелелите 374 се лекуват в болници във Франция и Италия. Парите, които се искат от нас са над 3 млрд и 500 долара. Ние не можем да ги осигурим, защото от гледна точка на държавата, това са страшно много пари, които, безпристрастно погледнато, не си струва да бъдат дадени за живота на пет българки. Това означава държавата да изпадне в много трудно икономическо положение за години напред и да достигне границите на фалита. Но, от друга страна, готово ли е българското общество да заплати тези пари за живота на българките? Готови ли са българските граждани да поемат отговорността на своята морална съпричастност към спасяването на задържаните в Либия наши сънародници и да заплащат от джоба си с поколения напред заемите, които България ще вземе за успешния край на драмата? Ако да - да приключваме въпроса. Ако не - също да приключваме."

Време е да узнаем, защото обявената присъда означава единствено, че пазарлъците са навлезли в своята решителна фаза. Както заяви министърът на външните работи на Либия Мохамед Шалкам „това не са окончателните присъди”. Повече от ясно е, че няма да има смърт в този 2863-ти епизод, а и в следващите, защото няма никаква печалба в това решение на либийския съд, нито финансова, нито политическа. Тогава?

Тогава изглежда, че произнасянето на смъртните присъди постигна своята цел - шокиращ психологически ефект. Това е необходимо на либийците, защото колкото повече драмата се нажежава, толкова по – признателен ще бъде светът на добрия герой Муамар, който ще се намеси в най, ама най-последния момент и ще спаси българките. Това ясно. Но срещу какво? И на каква цена? Това знаят само Ивайло, Феим, Сергей и Георги. Тях ще питаме, ако нещо се обърка.

* 2 863 е броят на дните, изминали от 16 февруари 1999 година, когато бяха задържани българските медици, до новото обявяване на присъдите от 19 декември 2006 г.

автор: KIA

5 Comments:

Anonymous Anonymous said...

В това което казваш,има някои неща,които не са ми ясни-кой ще плати огромния откуп от милиарди долари,ако сестрите бъдат признасти за виновни.
Как ще се оправи Кадафи със собствената си държава,ако бъдат признати за невиини-с хората,чиито деца умират,и всички либийци,които са нахъсвани в продължение на години,че българите са виновни.Защото това ще значи,че самата държава ги е заразила с лошата си медицинска система.Това,че държавата е тоталитарна,не значи,че в нея не може да избухне скандал.
Аз лично по тази тема изпитвам безсилие,защото не виждам логиката. По-склонна съм да си представя как идват американците с техните блек хоукове,щурмуват затвора и взимат българите.С терористи не се преговаря,както казват те.

11:47 PM  
Blogger c_z ? said...

KIA said:

denica, ще се опитам да ти бъда от помощ в изясняването на някои неща, след като виждам, че има нужда.В момента преговорите се водят (а?) във формат 4 - България, ЕС, САЩ и Либия. Форматът се налага от нуждата на България да търси политическа помощ и да подпитва за финансова такава, за това вътре са ЕС и САЩ. Няма да споменавам за съвместните финансови действия и общите неправителствени организации по либийския въпрос с ЕС, формирани още при Соломон Паси. Ти би трябвало да ги знаеш. Ако ли не, това е един от източниците ти на безсилие по темата. Тъжно е като наблюдавам колко надалеч си се изгубила в общата си култура, която изглежда за нищо не ти върши работа. Иначе е много смешен въпросът : Как ще се оправи Кадафи със собствената си държава? Ами просто нека да изходим от факта, че той е самата държава, защото deni, тогава какво всъщност е тоталитаризмът?! За да улесня въобръжението ти, ще импровизирам. Вътрешният министър на Либия свиква представители на семействата и заявява простичко, ако не спрете с изявите на недоволство, правителството ще спре доставката на лекарства за болните деца. Повярвай, deni, тоталитаризмът като форма на държавно управление е много по-лош от този пример, но по-добре да не знаеш за това. А относно представата ти за идването на американците: да, по телевизията е винаги впечатляващо, но ти нали чете началото на статията...и какво разбра?!?
-----------------------------------
коментарът е от автора, който НЕ Е zeraux.

1:13 AM  
Anonymous Anonymous said...

Аз знам толкова,колкото и повечето българи.Не съм се интересувала,така е ,защото ситуацията ми изглежда безнадеждна.Въпреки всичко-дано да си прав за това,че ще има помилване.

1:36 AM  
Blogger Bruce Wayne said...

направо ми писна 6 години да слушам за тия медици. повече хора умират всеки ден по шосетата, пък в ирак що народ измира дневно. това дело е прекалено много политика и човешката трагедия се изхаби... те и самите жертви са с единия крак в гроба

2:58 AM  
Anonymous Anonymous said...

в политиката няма морал и идеали -
политиката е фискални интереси. предимно. и бързи реакции също. но! моментът го изпуснахме. отговорността отново е общо-политическа, то ест - ничия.
народецът прокламира съпричастност, подобно на губещ
кандидат-президент и успокоява душицата си, че е допринесъл с нещо.

световната общественост пък знаеш ли колко се впечатли?! смях.
истината е, че тая несъстоятелна държава, в която живеем не е, и в далечно бъдеще няма да е, никакъв фактор в игрите. трогателна е световната съпричастност, но не е повече от ...просто съпричастност.

а и сестрите сякаш вече са мъртви ... какво остана от тях?! какво?

3:34 AM  

Post a Comment

<< Home